I’m sorry

for the demon I’ve become

You should be sorry

for the angel you are not

I apologize

for the cruel things that I did

but I don’t regret

one single word I said

[Chorus]:

Just walk away

make it easy on yourself

Just walk away

please release me from this hell

Just walk away

there is just nothing left to feel

Just walk away

pretend that non of this is real

Forgive me

if I told you that I care

Would you be sorry

If I swore that I’d be there

Forgive me

for laughing when you fall

I’m so sorry

but I never care at all

[Chorus]:

Just walk away

make it easy on yourself

Just walk away

please release me from this hell

Just walk away

there is just nothing left to feel

Just walk away

pretend that non of this is

non of this is…

Just walk away

make it easy on ???

Just walk away

there was never really hope

Just walk away

you already know the deal

Just walk away

pretend that non of this was

non of this was

“Управлението на пътната полиция в Рио де Жанейро остави без последствие обжалването на шофьор, който бил глобен за превишена скорост, след като радарът отчел 880 км/ч, съобщават местни медии, цитирани от ЕФЕ.
Перипетиите на инженер Рафаел Андраде започнали още през 2006 г., когато бил глобен със 127 реала /около 78 долара/, защото радарът засякъл, че неговата кола Фолксваген с обем на двигателя 1000 куб/см и мощност 65 конски сили се движи със скоростта на самолет. Освен глобата пътните полицаи отнели 5 точки от неговия талон заради това тежко нарушение на правилника. „Проблемът е, че те не искат да си признаят грешката, а аз не знам как да го докажа“, оплаква се провинилият се водач на МПС. На всичко отгоре той не успява да продаде колата по интернет, защото шегаджии го подиграват, че при възможност да развива такава скорост тя сигурно има голям разход на гориво.”

А ние си мислехме, че наща любима Яна кара бързо!

this post is made using samsung omnia

Една от любимите ми забавни истории:

1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихаме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

2.03.
На възложителя не му се харесва израза, “когато стане, тогава”. Иска да кажем, конкретни срокове.

6.03.
Петров отиде да върне бутилките.

8.03.
Празнуваме 8 март. В фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати “Строежът се изпълнява от компания “Allstroy” (www.allstroy.bg)”. С чувство на изпълнен дълг играем “Quake”.

20.04.
Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно.
Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake.
Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по лошо: Забравили сме за основите. В проекта са описани, документацията е четат само идиоти.

11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07.
Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров – петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза,че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, е ще работи стига да не вали дъжд.

1.09.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.

2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание,че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика , каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за Кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естесвено я хареса. Мамка му.

4.10.
Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни , че няма нужда – в стандартните панели има недокументирана функция.

5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва че неправилно сложил, някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.

17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.

7.11.
Празнуваме 7 ноември – или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескалатор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността..

25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12.
Празднуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника

14.01.
Нище не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02.
Най после сме готови със 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.

4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

5.02.
Лепихме закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг

7.02.
Заваля сняг…

source: http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2373

реших да си поуправя таг-овете на музиката, чрез tagrunner 2.0 и получих следният резултат

очаквайте резултат в близката седмица ]:D

Визитата ми в Пловдив този път беше с особено користна цел – да посетя 2та концерта, които се проведоха в един и същ ден (нощ). А, да и освен това да се видя с родители и роднини… и да си напазаря това онова (щото във Варна няма магазини както е известно на всички).

Та обратно на концертната тематика. Като цяло групите ми оставиха много добри спомени. Мисля да опиша впечатленията си от тях в хронологичен ред (както се появяваха на сцената).

КОНЦЕРТ НОМЕР 1 – КЛУБ “ПЪЗЕЛА”

Collapso

(bulgaria/plovdiv)

Стават все по-добри. Макар, че изсвириха едва 4 парчета, разбирам напълно защо са спечелили наградата на публиката на Jack Daniel’s Battle of The Bands. Суперлативи тука мога да изреждам много (все пак са ми познати), но мисля е излишно. Само да отбележа че Гущера звучеше по разбираемо от повечето вокали, които следваха което е впечатляващо като се има в предвид стила на групата (screamo).

Crowfish

(bulgaria/varna)

Групата която най-много ме разочарова. Може би защото са супер прехвалени или защото съм им слушал доста песни от албумите. Дали озвучениято им беше гадно или имат друго оправдание те си знаят ама нещо не ме грабнаха. О, да шокиращата новина… групата била ЕМО… потресен съм. Винаги съм мислил, че типично за ЕМО музиката е да има поне малко пискливо крещене и бритони, а последните неща на Crowfish, звучат по скоро като Foo Fighers или Green Day. Лирични са, емоционални са… звучат гадно на живо и все пак… какво емо по дяволите!

Artery

(bulgaria/holland/amsterdam)

Бях им на концерт, превърнал се в култов, преди около 5 години. За това време явно са решили да се превърнат в някакъв вид Soul Fly (вероятно щото друсат същото като сем. Кавалера). Та по тази причина първите парчета бяха доста тежки… ии яки наистина. След което всичко си доиде на място с балканските ритми и радостната публика. Изсвирха се значително количество бисове, песни на Български (явно от първият период на групата) и страхотният хит с текст “Обичам да пуша, да пия и да ЯМ”. Всичко щеше да е страхотно само в клуб “Пъзела” да не беше 120 хиляди градуса и да не се потях като свиня на лед.

КОНЦЕРТ НОМЕР 2 – КЛУБ “ПЕТНОТО”

Mental Architects

(bulgaria/sofia)

Групата грабнала 1вото място във вече споменатият battle. Много впечатляващи в музикално отношение (звучат доста като tool), но просто не ми се слушаше такава музика. Концерта закъсня с близо 2 часа, в които вече започнах сериозно да сдавам багажа и бавната и вглъбена музика ме довърши. Иначе евала за начина по които свирят, само дето групите от тоя тип ми станаха малко в повече… Кълн са там някъде от години…

Jaya the Cat

(holland/amsterdam)

Гвоздея в програмата. Според повечето ми познати това би трябвало да е ска-пънк група… според мен са почти чиста рагга с малко тежки елементи. Като цяло са изключително забавни и приятни за слушане. Допълнителен колорит добавяше вокала на Artery (маса пиян) който надъхваше публиката и напиваше групата. Както във всичкото рага/реге което съм слушал и тук присъства странният тъжен елемент. Хем музиката е убер позитивна и аиляшка, хем по някакъв начин депресираща. Като цяло много добре се представиха, евала.

Хубава и разнообразна вечер се получи…

За изпроводяк:

Вчера взех всички заверки… просто така без да искам… точно на мен ли се случи…

Та макар и скромно реших да отбележа това събитие и да открия сезона на алеята край плажа. Специални благодарности на чичо Джим, готината сервитьорка и силиконовите красавици (тип лелки) за малкото разнообразие което внесоха в живота ми. За съжаление заглавието на този пост не се отнася за някоя мадама която съм наблюдавал/забил/касирал в дискотеката…

Тъй като се прибрах рано реших да се приспя с филм.

How She Move е поредният филм за ъндъргаунд хип-хоп танците и културата свързана с тях. Отличителна негова черта е липсата на скандално хубава актриса, смислен саунд трак и нормален поддържащ герой. Като цяло става въпрос за това как едно момиче чрез танци се опитва да изкара 50 големи зелени и да се върне в елитният си колеж. Драма. Хореографията на групата й е правена от Soulja Boy заклевам се.

С други думи не го гледайте. Интересно ми е до кога филмите като този (между другото дело на MTV) ще се издават и продават. Иска ми се в медиите да се сложи нещо като етикет “годно за ползване *еди колко си* пъти”. Така по света ще се правят значително по-малко тъпи филми, а Уве Бол ще стане президент…

1во – ебахти гадната седмица

2ро – ебахти гадната седмица

3то – научавам само тъпи новини. Например разбрах, че една група която доста слушах преди време е престанала да прави музика от 2006 година насам. Става въпрос за Headplate по които ако не се лъжа ме зариби Крума преди 4-5 години. Това е и банда която повечето хора които са чували са харесвали. Оказа се обаче, че и в Швеция както и в България сцена за такава музика няма.

Гадно е. Гадно е когато целулитният задник на г-ца Спиърс се врътка по МТВ и прави милиони, а групи които са ти дали нещо като чувство умират в канафките на индустрията…

Работната седмица за мен започва след 30 минути и мисля, че сега е момента да направя анализ на отминалите “почивни дни”.

Естествно те включваха много весели моменти (като например концерта на Collapso/Breakpoint/SPOSOB в Зона 51), малко тъга (обикновенно запазена за неделя следобед), но най вече много умора. Имам чувството че колкото повече дни без работа се нареждат един след друг толкова зле се чувствам.

Краен резултат от уикенда:

1. ~ 16 часа сън за 3 ди

2. Никаква свършена работа

3. Лека форма на депресия и апатия към очакващото ме през седмицата.

За финал… едно от малкото хубави неща които научих: