Де-персонализиране на Google търсене за Firefox и Chrome

Това е един много полезен трик, с който се премахват персонализираните резултати без да се налага да се пипат настройките на браузъра. Описаното се отнася за Firefox, но чрез импорт на bookmarks може да се пренесе и в Chrome.

1. От Bookmarks избирате Show All Bookmarks (или Organize, зависи от версията) и селектирате някоя папка, но не All Bookmarks, тъй като схемата няма да работи.

2. Десен бутон и избирате New Bookmark…

3. Попълвате следните неща в полетата:

Name: Google de-personalized search (или un-fucked up search, или Gosho, или каквото ви харесва)

Location: http://www.google.com/search?&q=%s&pws=0

Tags: (някакви, ако искате)

Keyword: g

Description: (някакъв, аз не искам)

4. Натискате Add.

За да използвате де-персонализираното търсене трява в полето Address (това, в което се пише дабъл ю, дабъл ю, дабъл ю, точка и т.н.) да напишете например “g super cute kittens” (g и keywords). Радвайте се на неопетнени от Google history-то ви резултати!

source: Danny Dover и книгата му SEO Secrets, която е доста добро четиво

Що пък българското hard techno да няма видео? Mokushi – She Wants Me

Нямам много какво да кажа. Песента е доста добра, клипа е готино направен и се вързва. Що пък хард hard techno-то да няма видео?

В отсъствието на SlipKnoT…

Не искам да кажа, че SlipKnoT ще престанат да правят музика (ще трябва да си намерт нов басист) или нещо подобно, но в последно време групата е много далеч от агресията, която бе така характерна за първите им албуми. Пък хората определено имат нужда от подобни парчета. Като добавим и това, че Mudvayne се превърнаха в мейнстрийм алтърнатив (боже това е най-абусурдното определение, което е излизало от пръстите ми) е ясно, че трябва да се търсят алтернативи.

Представям ви две групи, които могат да попълнят тази дупка – Coalest и V for Violence… в пълния пост, естествено.

The Pig (#2) от SlipKnoT се спомина

Басистът на SlipKnoT, Пол Грей, известен още като The Pig (заради маската) и “Номер 2″ (тъй като беше готино да нямаш име), е бил открит мъртъв. Както подобава на истинска мрачна рок звезда, това е станало в хотелска стая и най-вероятната причина за кончината му е свръхдоза наркотици. За да стане картинката още по-готина ще добавя, че Пол си отива от този свят на 38, докато очаква дете от жена му Брена.

Да го почетем с едно класическо видео на групата.

източник: Examiner

Anew Revolution без революции в iMerica

За пръв път чух за Anew Revolution през 2008-ма, когато изкараха първият си дългосвирещ албум наречен Rise. Той нещо не успя да ме грабне и не съм го слушал особено задълбочено. Сега заделих малко време, за да преслушам новата им тава – iMerica.

Както подсказва името, той е леко концептуален и оплюва любимата на всички Америка известна като САЩ. Текстовете не са нещо особено, но музиката е приятна – бърза и изчистена. До преди 5 минути си мислех на коя група ми напомня и се колебаех между Stone Sour, Disturbed и Godsmack, когато изведнъж ме усени идеята, че това е просто един нов Dope. Е, липсват характерните смепли и електроника, но идеята е същата. Има няколко по-бавни и мелодични парчета като Crucify и Таке Ме Over, които разчупват iMerica.

Като цяло Anew Revolution пак пропуснаха да ми станат любима банда, но пък са направили доста прличен албум. Силно го препоръчвам на всеки, който си пада по Dope.

Траклист:

1. “Broken Bones”

2. “Grey”

3. “Head against the Wall”

4. “Social Suicide”

5. “Crucify”

6. “Brick By Brick”

7. “Ashes From Stone”

8. “Take Me Over”

9. “My Sacrifice”

10. “Killing Me”

11. “Life”

Рейтинг: 7/13

Техно -VS- Папагал Рунд 1

Какво ви трябва, за да накарате папагал да танцува?
1. Розов телефон
2. Папагал
3. Здрав електронен бийт
4. Камера, защото всички знаем, че папагалите обичат да се перчат пред YouTube публиката

Честно казано, птицата много добре усеща ритъма. Някой знае ли кое е това парче?

За “Мрън, мрън” на Ъпсурт и константите в родната музика

Аз поостарях и забравих в кой клас се учат неща като определение за константа в училище, ама съм сигурен, че вече за пример може да се използва родния Ъпсурт. До този извод стигнах след доволно количество нова отрова под формата на клипа “Мрън, мрън”. Така де – стилът и текстовете на тея пичове (плюс Лора Караджова) никога няма да се променят, а скоро сигурно ще направят 10 години на сцената (говоря на изуст ама сигурно съм прав).

И ко от т’ва? Ми нищо. Клипът си е готин (много професионален), парчето “Мрън, мрън” е зарибяващо и ще е хит в летните дискотеки. Само не мога да разбера какво се пее в края на припева – “търся нова отрова, сеш се, май ще трябва да става извинявай… (путко?)”. EDIT: Оказа се, че е “извинявай ако такова”.

We Are The Fallen – новият Evanescence дебютира с Tear The World Down

Днес съм на тема женски вокали явно. Пък по-жена от Карли Смитсън (Carly Smithson) от American Idol, здраве му кажи. Всъщност тя не е някаква страшна красавица и вероятно е в А-листата само на извратени хора, които харесват Ами Лий от Evanescence (група, която за по-лесно наричам Иван-Асен) или Аврил Лавин. Та всъщност от един такъв индивид научих, че Бен Мууди (Ben Moody) и разни други членове на Иван-Асе… Evanescence са си направили нова група и са взели Карли да им пее. Така се родила групата We Are The Fallen.

Дебютния албум на новосформираната банда се нарича Tear The World Down. Стилът е добре познатия gothic pop rock или с други думи, идентичен с този на Иван-А… Evanescence. Трябва да призная, че Карли Смитсън пее много добре – има широк диапазон и готини татуси (не че има връзка с пеенето). Музиката е сравнително разнообразна и дори на места има по-агресивни китари (о. боже. мой).

Тъй като съм тръгнал да признавам, ще си кажа директно, че нещо му липсва на този албум. Може би трябваше да се включи парче с вокала на 12 Stones, за да се изтреля бандата в космоса, както стана с Bring Me to Life на Evanescence. Или пък текстовете да не бяха такава боза. Уж групата трябва да е нещо ново, а получавате претоплен Fallen от 2003-та. Мерси. Иначе, трябва да отчета, че първите 3 парчета ми дадоха надежда, че We Are The Fallen ще са нещо готино.

Траклист:

1. “Bury Me Alive”
2. “Burn”
3. “Paradigm”
4.”Don’t Leave Me Behind”
5.”Sleep Well My Angel”
6.”Through Hell”
7.”I Will Stay”
8.”Without You”
9.”St. John”
10.”I Am Only One”
11. “Tear the World Down”

Рейтинг: 5/13

Eyes Set to KILL правят крачка напред с Broken Frames

Да сме наясно – голям фен съм на комбинацията от чист женски вокал и крещящ мъжки. Съответно, Eyes Set to KILL ми направиха впечатление, когато ги чух за пръв път преди около година. Предният им албум, The World Outside, не ми допадна особено, защото звучеше някак дървено и почти не правих разлика между парчетата.

Тази година бандата от Финикс, Аризона реши да зарадва всички феновено на post-hardcore-a с нов албум, наречен Broken Frames. Често казано съм адски радостен от този ход, въпреки че не поддържам бълването на тави. Този албум показва много по-добре възможностите на Алексия Родригез (Alexia Rodriguez, водещия вокал) и доста по-малко тези на Cisko (викащия вокал). Резултатът е едно мелодично и малко меланхолично звучене, което ми допада страшно много. През последните 2-3 дни почти не спирам да слушам Broken Frames, а това си е сериозно постижение.

Недостатък… хм, ами щеше ми се да има повече бързи парчета, която да разчупват звученето, защото към средата се събират почти изцяло бавни неща.

Траклист:

1.”All You Ever Knew”
2.”Broken Frames”
3.”The Listening”
4.”Ticking Bombs”
5.”Play the Part”
6.”Falling Fast”
7.”Catch Your Breath”
8.”Ryan”
9.”Inside the Eye”
10.”Two Letter Sins”
11.”Escape”
12.”Let Me In (Bonus track)”

Рейтинг: 10/13

iStartedSomething

Дълго време (няколко години) се чудех какво да правя с този блог. Реших, че ще е най-добре да го посветя на едно от нещата, което най-много обичам и следя с огромен интерес. Така от сега нататък тук ще можете да намерите личното ми мнение за музиката, която слушам. Както сами ще забележите интересите ми са насочени най-вече към модерните метъл стилове, но залитам и към електронни неща, както и малко рап/хип-хоп.

Ще давам оценки по 13-то балната система, ‘щот е фатално и ми изглежда готино. Те са напълно субективни и неверни, но дават добро отражение на… безхаберието ми. Имам много идеи за нещата, които мога да направя с този блог, но те сигурно няма да се сбъднат. Така че ви пускам една песен, която е причина за заглавието на този пост и продължавам нататък…