Аз поостарях и забравих в кой клас се учат неща като определение за константа в училище, ама съм сигурен, че вече за пример може да се използва родния Ъпсурт. До този извод стигнах след доволно количество нова отрова под формата на клипа “Мрън, мрън”. Така де – стилът и текстовете на тея пичове (плюс Лора Караджова) никога няма да се променят, а скоро сигурно ще направят 10 години на сцената (говоря на изуст ама сигурно съм прав).
И ко от т’ва? Ми нищо. Клипът си е готин (много професионален), парчето “Мрън, мрън” е зарибяващо и ще е хит в летните дискотеки. Само не мога да разбера какво се пее в края на припева – “търся нова отрова, сеш се, май ще трябва да става извинявай… (путко?)”. EDIT: Оказа се, че е “извинявай ако такова”.
Днес съм на тема женски вокали явно. Пък по-жена от Карли Смитсън (Carly Smithson) от American Idol, здраве му кажи. Всъщност тя не е някаква страшна красавица и вероятно е в А-листата само на извратени хора, които харесват Ами Лий от Evanescence (група, която за по-лесно наричам Иван-Асен) или Аврил Лавин. Та всъщност от един такъв индивид научих, че Бен Мууди (Ben Moody) и разни други членове на Иван-Асе… Evanescence са си направили нова група и са взели Карли да им пее. Така се родила групата We Are The Fallen.
Дебютния албум на новосформираната банда се нарича Tear The World Down. Стилът е добре познатия gothic pop rock или с други думи, идентичен с този на Иван-А… Evanescence. Трябва да призная, че Карли Смитсън пее много добре – има широк диапазон и готини татуси (не че има връзка с пеенето). Музиката е сравнително разнообразна и дори на места има по-агресивни китари (о. боже. мой).
Тъй като съм тръгнал да признавам, ще си кажа директно, че нещо му липсва на този албум. Може би трябваше да се включи парче с вокала на 12 Stones, за да се изтреля бандата в космоса, както стана с Bring Me to Life на Evanescence. Или пък текстовете да не бяха такава боза. Уж групата трябва да е нещо ново, а получавате претоплен Fallen от 2003-та. Мерси. Иначе, трябва да отчета, че първите 3 парчета ми дадоха надежда, че We Are The Fallen ще са нещо готино.
Траклист:
1. “Bury Me Alive”
2. “Burn”
3. “Paradigm”
4.”Don’t Leave Me Behind”
5.”Sleep Well My Angel”
6.”Through Hell”
7.”I Will Stay”
8.”Without You”
9.”St. John”
10.”I Am Only One”
11. “Tear the World Down”
Да сме наясно – голям фен съм на комбинацията от чист женски вокал и крещящ мъжки. Съответно, Eyes Set to KILL ми направиха впечатление, когато ги чух за пръв път преди около година. Предният им албум, The World Outside, не ми допадна особено, защото звучеше някак дървено и почти не правих разлика между парчетата.
Тази година бандата от Финикс, Аризона реши да зарадва всички феновено на post-hardcore-a с нов албум, наречен Broken Frames. Често казано съм адски радостен от този ход, въпреки че не поддържам бълването на тави. Този албум показва много по-добре възможностите на Алексия Родригез (Alexia Rodriguez, водещия вокал) и доста по-малко тези на Cisko (викащия вокал). Резултатът е едно мелодично и малко меланхолично звучене, което ми допада страшно много. През последните 2-3 дни почти не спирам да слушам Broken Frames, а това си е сериозно постижение.
Недостатък… хм, ами щеше ми се да има повече бързи парчета, която да разчупват звученето, защото към средата се събират почти изцяло бавни неща.
Траклист:
1.”All You Ever Knew”
2.”Broken Frames”
3.”The Listening”
4.”Ticking Bombs”
5.”Play the Part”
6.”Falling Fast”
7.”Catch Your Breath”
8.”Ryan”
9.”Inside the Eye”
10.”Two Letter Sins”
11.”Escape”
12.”Let Me In (Bonus track)”
Дълго време (няколко години) се чудех какво да правя с този блог. Реших, че ще е най-добре да го посветя на едно от нещата, което най-много обичам и следя с огромен интерес. Така от сега нататък тук ще можете да намерите личното ми мнение за музиката, която слушам. Както сами ще забележите интересите ми са насочени най-вече към модерните метъл стилове, но залитам и към електронни неща, както и малко рап/хип-хоп.
Ще давам оценки по 13-то балната система, ‘щот е фатално и ми изглежда готино. Те са напълно субективни и неверни, но дават добро отражение на… безхаберието ми. Имам много идеи за нещата, които мога да направя с този блог, но те сигурно няма да се сбъднат. Така че ви пускам една песен, която е причина за заглавието на този пост и продължавам нататък…
