Anthem Of Our Dying Weekend
Работната седмица за мен започва след 30 минути и мисля, че сега е момента да направя анализ на отминалите “почивни дни”.
Естествно те включваха много весели моменти (като например концерта на Collapso/Breakpoint/SPOSOB в Зона 51), малко тъга (обикновенно запазена за неделя следобед), но най вече много умора. Имам чувството че колкото повече дни без работа се нареждат един след друг толкова зле се чувствам.
Краен резултат от уикенда:
1. ~ 16 часа сън за 3 ди
2. Никаква свършена работа
3. Лека форма на депресия и апатия към очакващото ме през седмицата.
За финал… едно от малкото хубави неща които научих:
Не е ли странно… когато работиш, ти се иска да почиващ… а като дойде време да почиваш, сякаш се изморяваш, но от какво? Няма средно положение просто… Къде ли е перфектната граница? :Д
“Лека форма на депресия и апатия към очакващото ме през седмицата.”
The same here.